За Празника

Badass Guardian Hathaway Чет Окт 20, 2011 7:04 pm

Коледните празници започват на 24 декември и продължават до Стефановден.
За хората Малка Коледа е по-голям празник от следващите, защото тази вечер се е родил Христос. Най-хубав е той за децата. Бъдни Вечер е първата кадена вечер. Най-важна роля при нея играят бъдникът, трапезата с обредните хлябове, и коледните ястия и коледуването.
Бъдникът - това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено вкъщи от млад мъж, за да се поддържа с него огъня през ноща. Внасяйки го, мъжът пита: "Славите ли Млада Бога?" Жените отговарят: "Славим, славим! Добре дошел!" Мъжът добавя: "Аз вкъщи и Бог с мене!"
В края на дървото има провъртяна дупка, която се пълни със зехтин, восък и тамян. Този край се увива в бяло ленено или конопено платно и бъдникът се изправя до огнището. През това време жените пеят:
"- Ой ти дръвце, право дръвце,
де си расло толкоз тънко,
толкоз тънко,та високо?
-Аз съм расло тамо горе,
на планина, на рудина,
край езеро самовилско.
Отсече ме вакъл овчар,
донесе ме да ме сади
край огнище, край трапеза.
Аз съм дръвце, златно дръвце,
златно дръвце плодовито.
Ще порасна дор до небо,
клон ще пусна дор до земя,
лист ще листна дребен бисер,
цвят ще цъфна чисто сребро,
род ще родя сухо злато.
Слез ще по мен Млада Бога,
ще дарува добра дарба -
на момата дребен бисер,
на майката чисто сребро,
на бащата сухо злато,
сухо злато - пълна къща
със дечица, с агънца,
с теленца, с конченца,
с яренца, с прасенца,
с пчелици лекокрили,
с живот, здраве и веселие...
Прославяйте Млада Бога!"

От дървото, от което са отсекли бъдника, правят колове за ограждане на нивите, за да не ги обират бродници и магьосници.
Обредните хлябове са три вида: същински коледни (боговица, колак, светец, кръсташ, погача), стопански(гумно, колак, кашара, черковник, бъчва, вечерник, божичник, рало) и коледарски(краваи - вит - превит, плетен и прав, параклис и литургия, кукла и благословник). Брашното за тях се сее през три сита. Замесва се с прясна вода, донесена от млада булка в бял котел рано сутринта. Тестото се замесва със жегла. Шарките по хлябовете символизират Бога и светците, стопани и животни, растения и плодове, сгради и сечива...
Трапезата е тържествена. Тя е продълговата за разлика от кръглата софра. Покрита е с месали. На нея освен хлябове се поставят и ястията(все постни) - търкан боб, сарми с жито и ориз, пълнени чушки, тиквеник, варена царевица, както и орехи, гръстено семе, кромид и чесън, сол и пипер. Слагат се специално ошав, вино и ракия. Чесънът се ниже на усукан бял - червен конец и го връзват на децата като гривна на ръцете или като гердан на шията. Носи се до Ивановден за предпазване от "караконджоли". От орехите всеки счупва по един, за да провери ще бъде късметът му.
Под трапезата се слага слама, а в нея ралник. Като стане време за вечеря, всички застават прави край нея. Най-старият мъж взема ралника, на който са сложени три въглена и тамян, и прекадява три пъти - трапезата, зимника, кошарата, оборите, хамбарите, кошовете.
Най-старата жена полага бъдника в огнището. Трите въглена от ралника също се слагат в него, като се наричат - първия за жито, втрия за вино, третия за царевица, и на сутринта гледат - който е покрит с пепел, той показва плодородие, който е почернял - слаба реколта.
След като седнат, никой вече на става. Ако потрябва нещо, донася го старият мъж, като ходи наведен. След като се наядат, всички стават едновременно, за да не се губи стоката. Трапезата не се вдига до сутринта, защото се вярва, че през нощта умрелите идват, за да се навечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Момите запазват първият залък от боговицата. Те го слагат под възглавницата си, за да сънуват за кого ще се омъжат. Всички са обхванати от трепета на очакването, с който ще посрещнат коледарите.

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31