Слави Трифонов.

Роден е на 18 октомври 1966 г. в Плевен. Завършва музикална гимназия в родния си град с виола. Заедно с Петър Курумбашев и Любен Дилов-син, той е първият продуцент на частна продукция в Българската национална телевизия.

В началото на 90-те години се появява студентската продукция „Ку-Ку“, където участва и Слави Трифонов.

През 1997 г. в предаването „Каналето“ участва активно в протестите срещу управлението на Жан Виденов.

През 1998 г. става продуцент и водещ на предаването „Хъшове“. То е свалено от БНТ след едно-единствено излъчване на 8 февруари. След това две години се излъчва в телевизия 7 дни и други кабелни телевизии в страната. Отличава се с остра политическа сатира и силно участие на група „Ку-ку бенд“. Основни идеолози на „Хъшове“ са сценаристите Росен Петров, Тошко Йорданов, Ивайло Вълчев, Драго Петров и Иво Сиромахов.

На 27 ноември 2000 г. Трифонов прави първото издание на „Шоуто на Слави“ по bTV. В момента е директор на продуцентска къща „Седем-осми“ АД(Seven-Eight Production), където до май 2008 година негов съдружник е Росен Петров. Компанията продуцира най-вече за bTV и bTV Media Group. Техни продукции са предаванията Шоуто на Слави, Вот на доверие, 5 Stars, както и множество реалити предавания по лиценз - Красавицата и отличника(Beauty and the Geek), Survivor BG(Survivor), Music Idol 1(Idol), Dancing Stars 2(Dancing with the Stars), всички сезони на Гласът на България(The Voice of...), както и комедийното шоу Младост 5(Stillestraße). Като част от Шоуто на Слави реализират множество реалити конкурси, рубрики и други проекти, както и два мини-сериала - Къде е батко? и Ракия Sunrise. Единственото предаване на компанията, което не се e излъчвало по bTV е музикалното реалити шоу по собствена идея Пей с мен, излъчило се по конкурентната Нова телевизия.

Като певец издава 22 албума, заедно с Ку-Ку, Каналето, Хъшове и Ку-Ку бенд. Прави множество турнета из цялата страна, както и едно турне в САЩ и Канада. През 2004 г. прави дует с вокалистката на „Антик“ — Елена Папаризу, наречен Why? („Защо?“).

През 2005 г. Слави Трифонов участва в българския национален финал за Евровизия в дует със Софи Маринова. Когато идва ред да изпълнят песента си „Единствени“ обаче, двамата излизат на сцената и Трифонов обявява в емоционална реч, че се оттеглят от конкурса, защото гласуването е манипулирано чрез SIM карти за 50 хил. лева, така че да спечели група „Каффе“ и в деня на финала от 12:00 часа до концерта за песента на група "Каффе" са изпратени над 60 000 гласа. С 48 803 отчетени SMS-а в тяхна подкрепа, дуото губи срещу 76 590-те гласа за победителя „Каффе“.[1] Въпреки или именно заради това песента се радва на голяма популярност.


„ Истината е, че в залата всички станаха на крака, за което най-искрено ви благодаря защото вие сте истински българи.
Уважаеми зрители, няма да пея тази вечер! Искам да ви кажа няколко неща. Ще ви ги кажа по една - единствена причина. Много пъти сте били лъгани и аз не искам да участвам в нещо, което ни лъже за пореден път. Това, на което присъстваме тази вечер, е една лъжа. Няма никакво състезание! На организаторите на конкурса не им стиска да кажат истината, но пък аз съм такъв и вие ме познавате, че ще ви я кажа. Песента, която ще победи тази вечер, ще представлява не изпълнител, не група, а България. За съжаление, победителят тази вечер няма да бъде реален, а купен. Цената на покупката е над 50 000 лева. Победител в този конкурс ще бъдат едни мои приятели. Това ще е група "Каффе". До вчера, за около три седмици те имаха само около 3 000 гласа. Днес от 12 часа на обяд са генерирали над 60 000 гласа - по 10 или 12 хиляди смс-и или обаждания на час. За никой друг изпълнител няма такива резултати! Технологията е следната - закупени са СИМ карти, много СИМ карти, платено е на стотина човека да ги използват и гласуват за тази група. Това е купен вот! Това е купена победа и това не е честно за нито един от участниците в конкурса. Не е честно за Васил Найденов, не е честно за Орлин Горанов, за Кали, не е честно и за, както я нарекоха, циганката Софи Маринова. Не е честно и за страната ни, защото песента няма да представлява България, а парите на един човек. Всъщност, това е продаване на страната ни. За мен и моите колеги, страната ни не е за продан! Тя не се продава дори и за 50 000 лева.

България не е за продан, защото е единствена! Благодаря ви, че сте тук! Знам, че и вие не сте за продан, защото сте единствени! Благодаря ви! Ще се видим в понеделник.“


През 2008 година Слави Трифонов е осъден на 500 лева глоба за обида по адрес на Недялко Недялков, издател на вестник „Уикенд“. В интервюто за вестник „24 часа“ Трифонов нарече Недялков „утайка на обществото, която трябва да бъде натикана там, където ѝ е мястото“.[2]Трифонов има множество дела срещу т.нар. "жълта преса" като по-голямата част от тях той е спечелил. Спечелените пари той е дарил за благотворителност. През началото на 2013 година Слави Трифонов осъжда компанията на Магърдич Халваджиян и Джуди Халваджиян "Глобал вижън", които са продуценти на Господари на ефира за това, че те са нарушили правата на "Седем-осми" чрез използване на откъси от "Шоуто на Слави" по неправомерен начин.


Албуми[edit source]
Ръгай чушки в боба (1993)
Шат на патката главата (1994)
Рома ТВ (1994)
Жълта книжка (1995)
Хъшове (1996)
Каналето – Най-доброто (1997)
Едно ферари с цвят червен (1997)
Франция здравей (1998)
Девети трагичен (1998)
Вавилон (1998 - 1999)
Няма не искам (1999)
Часът на бенда (2000)
Новите варвари (2001)
Най-доброто (2002)
Vox populi (2002)
Прима патриот (2004)
Четири бири и оркестъра да свири (2005)
Ние продължаваме (2007)
No Mercy (2008)
Македония (2010)
Един от многото (2012)