Бермудски триъгълник

Бермудски триъгълник е географска зона в Атлантическия океан, описвана най-често като района разположен между три мислени прави, свързаващи Флорида, Бермудските острови и Пуерто Рико. Според различни източници границите на зоната варират по размер и по форма.

Районът е известен с мистичните изчезвания на морски и въздушни съдове. Съществуват различни хипотези, опитващи се да обяснят тези изчезвания, които се свързват с необичайни климатични явления, необикновенни магнитни сили или отвличане от НЛО. Според други автори обаче, изчезванията на морски и въздушни съдове в тази част на света не е по-често явление отколкото на други места в световния океан и могат да се обяснят с естествени причини.

На 5 декември 1945 г. ескадрила от пет американски изтребителя изчезва безследно в района на “дяволския” триъгълник. Подобна е и съдбата на танкера “Мърин Сълфър Куин” с водоизместимост 16 500 тона, който също необяснимо изчезва на 6 февруари 1954 г.

Към тези обезпокояващи факти се причисляват и изчезналите екипажи, само екипажи, докато самите кораби, рано или късно са били намирани. Първият отбелязан от хрониките подобен факт датира от 1881 г. Корабът “Елън Остин” намерил в открито море шхуна с неизвестно име, от която изчезнали екипажът и всички инструменти. Затова пък останали недокоснати запасите от храна. По-късно по време на буксиране на шхуната изчезнали двама моряка от екипажа на “Елън Остин”.

Списъкът се удължава непрекъснато. На 5 декември 1946 г., точно година след изчезването на споменатата ескадрила изтребители, на юг от Маями била намерена шхуната “Сити Бел”. Два дни преди това тя напуснала един от Бахамските острови с екипаж и пасажери, наброяващи общо 32 души. Шхуната била безлюдна. От хората нямало никаква следа.

Съществуват няколко хипотези, които се опитват да обяснят честотата на катастрофите и изчезванията в Бермудския триъгълник. Такива са хипотезите за смущенията в гравитационното поле и за инфразвуковете.

Загадъчните изчезвания на морски съдове и самолети в района на Бермудския триъгълник могат да бъдат обяснени с изпускането на метан от океанските дълбини. Такова обяснение на загадката на “Дяволския триъгълник” дават австралийски учени от университета в Мелбърн.

Според специалистите на океанското дъно се намират обширни наслоения от кристализирал метан (метанхидрат). Ако нещо въздейства на тези наслоения, то газът започва да се издига и плътността на водата намалява, което довежда до появата на гигантски водовъртежи.

За проверка на теорията си учените потапят макет на кораб в резервоар с вода и на дъното му поставят балон с метан. В радиуса на издигащите се към повърхността газови мехури, корабът потъва към дъното.

Дейвид Мей и Джоузеф Монаган от университета в Австралия доказват, че гигантските мехури, образувани от наслоенията на метан могат наистина да потопят кораб. Изследвания на дъното на Северно море (между Великобритания и континентална Европа) доказаха наличието на големи количества запаси от метанови хидрати. На дъното са открити и останки от морски съдове.

Вероятно корабите потъват при появата на гигантски газови мехури, които ги обръщат. При достигане на повърхността мехурите експлодират и “взривът” преобръща кораба. Корабът се намира в безопасност, ако е достатъчно далече от експлодиралия мехур. При пръсване на мехура се образува водовъртеж, в чиито център потъва плавателният съд.

Изпускането на метан оказва негативно влияние и на прелитащите самолети. Гъстите метанови облаци водят до недостига на кислорода и двигателите на самолетите отказват.

Резултати от изследване, проведено от учени от Великобритания и Норвегия, доказват, че на дъното на Северно море има находища от природния газ метан. Поради голямата дълбочина метана е в твърдо състояние, във вид на т. нар. “хидрати”.

В случай на природен катаклизъм (земетресение, подводно изригване или застъпване на земните пластове) “хидратите” рязко преминават в газообразна форма, превръщайки се в “гигантски облак”, който се издига към повърхността на морето.

Ако в този момент горе се намира плавателен съд, той неименуемо ще потъне. Не е изключено именно това явление да е обяснението на загадката на “Дяволския триъгълник”. Все още не е известно точното местоположение на залежите от природен газ.

През юли 1963 г. в района на Бермудския триъгълник изчезва двадесетметров риболовен кораб, който плава при съвсем ясно време от Кингстън (Ямайка) за остров Педро-Кис. На него пътуват 40 човека. Корабът с екипажа изчезва безследно. Спасителни експедиции откриват отломки от плавателния съд и предмети, принадлежащи на членовете на екипажа.

На 28 август 1963 г. от авиобазата “Хоумстед” във Флорида едновременно излитат два самолета тип КС-135. Маршрутът им минава над Атлантическия океан. КС-135 е военният вариант на Boeing-707. Самолетите от този тип се използват като летящи танкери за зареждане на гориво на други самолети във въздуха.

Около следобед, когато самолетите се намират на разстояние 1200 км. североизточно от Маями и 450 км. западно от Бермудските острови, те изпращат стандартно съобщение, след което замлъкват завинаги. В района, от който те съобщават за последен път своето местоположение, са намерени техни отломки. Официалната версия е, че двата самолета са се сблъскали във въздуха. Странното обаче е, че това отново става в района на Бермудския триъгълник.

Самолет с десетчленен екипаж на борда изчезва на 6 юни 1965 г. в района на Бахамските острови. Инцидентът става на около 400 км. на изток от Маями. Самолетът излита от авиобазата “Хоумстед” във Флорида и трябва да кацне на острова Гранд Терк. До довършването на полета остават 45 минути, когато самолетът, заедно с екипажа, тайнствено изчезва.

Загадъчно произшествие става по време на великденските празници през 1967 г. Двама души напускат Маями Бийч с малка яхта. Техни приятели разказват, че двамата са искали да се порадват на празничните фойерверки над града от открито море. След известно време те съобщават по радиото, че са се натъкнали на риф и са повредили яхтата си.

Спасителният катер получава координатите и пристига на мястото след 15 минути, но не намира никого. Обявена е тревога, търсенето не дава никакви резултати. Не са открити нито хората, нито яхтата, нито дори някакви отломки - всичко изчезва без следа.

На 21 май 1968 г. около полунощ атомната подводница “Скорпион” съобщава на базата в Норфолк своите координати. Тя се намира недалеч от Азорските острови, и се прибира от Средиземно море, където е плавала във флота на САЩ.

На 10 юли 1969 г. между Бермудските и Азорските острови е открита тридесетметровата яхта “Тинмут Електрон” без екипаж. Тя принадлежи на Доналд Кроухерст, участник в много състезания с яхти. Версията е, че Кроухерст се е самоубил, скачайки в морето. Но това отново се случва в района на “Бермудският триъгълник”!

През април 1971 г. от форт Лодърдейл отплава товарен плавателен съд с водоизместимост 2000 т., който пътува към Венецуела. Корабът принадлежи на компанията “Ориноко”. На 5 април капитанът съобщава, че плавателният съд се намира в района на Бахамските острови. По-късно връзката е прекъсната. По-нататъшните издирвания не откриват никакви следи.




В научните среди са направени опити за обяснение на явленията, които са се случили в зоната на Бермудския триъгълник и които причиняват изчезването на морски и въздушни съдове. Съществуват няколко основни научни хипотези.

Едната от тях е свързана с географските характеристики на района, където се срещат студеното Лабрадорско и топлото Гълфстриймско течение, като менят често своята скорост и местоположение. Това създава нерегулируеми вихри и чести мъгли, които притежават значителна сила и затрудняват движението на съдовете

Съществуват и теории, свързани с необичайни магнитни явления или генериране на инфразвук от морските вълни.

Много хора се изкушават да обяснят загадката на триъгълника с паранормални явления като например извънземни. Малкото завърнали се от триъгълника свидетелстват за т. н. електронна мъгла, която обърквала уредите им за навигация. Според Джон Куазар, американски мистериолог и специалист по паранормални явления, т. н. Ефект на Хъчисън е ключът към разгадаването на загадка. Този ефект е получен от Джон Хъчисън, физик-любител от Ванкувър,през 1978. На видео, заснето през 1994 се вижда как бутилка лети във въздуха и получена електронна мъгла. През 1998 Джон Никъл и екип от Института за изследване на паранормални явления на САЩ доказват, че кадрите могат да бъдат пълна измама.А други хипотези са, че там има нещо наподобяващо черна дупка, която поглъща почти всичко.