Инкубус и сукубус

Ако се позовем на древните книги, в които пише за сатанизма, Демон от мъжки пол, или паднал Ангел, който се домогва до любовта на смъртните жени, преди всичко монахини и вдовици, както и до много други жени, притежаващи дадени пороци се нарича инкубус. Това наименование произлиза от латинската дума инкубаре и означава лежащ отгоре.

Те обикновено се съвкупляват с жената като тя може дори да забременее от тях и да роди изрод – получовек, полузвяр. Подобна същност може да бъде призована, като даден мъж често пъти фантазира, че се съвкуплява с жена - независимо дали тя е жива или мъртва.

Инкубусът някога е бил Ангел, но след това е изпаднал в божествена немилост поради своето вечно неудовлетворимо влечение към земните жени.

Превръщайки се след падението си в Материя на демон, той продължавал в още по-голяма степен да се отнася снизходително към всички свои плътски страсти, заради които е нападал уязвими жени в съня им, насилвал ги и провокирал в тях такова силно сексуално желание, което можела да удовлетвори само неизтощимата фантазия на Инкуб, известен още като “дяволският любовник”.

Инкубусът може или да се материализира в тялото на неотдавна отишъл си покойник, или да използва отделни части човешка плът, за да сътвори от тях някакво подобие на собствено физическо тяло, в което той след това с помощта на ефира вдъхва изкуствен “живот”.

Той не се подчиняват на екзорцистите, не се бои от молитвите и заклинанията, призвани да изгонват от хората бесовете и другата подобна астрална смрад; не се прекланят и пред религиозните светци и не изпитва пред тях никакъв страх...


Понякога инкубусите или пък сукубусите даже се надсмиват над екзорцистите и за отмъщение за причиняваното им безпокойство сами ги нападат, разкъсвайки при това на парцали техните свещенически или монашески одеяния. А ако много разсърдят инкубуса, то той може да отговори с двойна ярост и даже да нанесе повече физически увреждания, от типа на синини, убождания, порезни рани и червени изгаряния.

В много случаи е достатъчна единствено голямата мъка на дадена жена по покойния й съпруг, както и спомените й от техния сексуален живот, за да се отзове веднага на поривите й инкубусът. Първо, по този начин се създава така наречената “ларва”, която на свой ред “сигнализира” на инкубуса къде се намира въпросната личност, за да я намери той по-бързо и по-лесно. “Ларвата” много апетитно привлича инкубуса към дадената жена и го насочва винаги абсолютно безпогрешно към нея.

Могат да бъдат приведени много примери за жени, съблазнени и обладани от Демона-инкубус, които отначало са се противили на изкушението, но впоследствие са откликвали на неговите молби, сълзи и ласки. Инкубусът е безумен любовник, пред когото винаги се налага съблазняваната жена да отстъпи.
Материализация на инкубус


Понякога това може да се случи и чрез посредничеството на някай "черен" чародей, който Дяволът е използвал като посредник, но подобен "черен" чародей може да действа и сам...

Инкубусът се сношава не само с жени, той се сношава и с кобили. Ако жената отстъпи пред неговите желания, той я обсипва с грижи и ласки... но ако се съпротивлява, той я бие, тревожи я с хъркане, вреди й всячески и в края на краищата я убива, както е доказано от жизнения опит. Как я убива ли!? Ами като й “изсмуква” безмилостно жизнената енергия, наречена прана. А ако някой му се изпречи на пътя, инкубусът постъпва и с него по същия начин.

Призоваването на инкубуса може да стане и чрез призоваването на най-различни видове духове. Никого не бих посъветвала да прави такива опити! Другите фактори, които могат да привлекат вниманието на инкубусите и сукубусите, са човешките пороци от рода на пиянството, чревоугодничеството, сладострастието, користолюбието.

Инкубусът не се явява единствения демон, който активно използва сексуалната енергия като мощно оръдие за грехопадение. Той има и двойник в женско облик - сукубус, т. е. лежащи отдолу. Сукубусите са съблазнително-изкусителни, похотливо-очарователни и необикновено настойчиви в натрапването на най-фантастичните сексуални илюзии на своята жертва.

Ако трябва, те изобретателно използват целия арсенал от своя неизброим силно действащ чар, само и само да съблазнят в съня им продължително въздържащите се от полова близост мъже тръгнали по пътя на аскетизма, но още не усвоили волевия импулс да трансмутират енергетиката на своите низши центрове в по-качествени типове вибрации.

Според едно от преданията, когато св. Иполит, умрял през 236 г., към него се приближила съвсем гола жена, той веднага хвърлил върху нея своята риза, след което тя моментално се превърнала в хладен труп (в това, което тя е била преди черномагически инволтирания сукуб да влезе в нейното тяло, заставяйки го отново да изобразява външността на жив човек).
Лилит
Лилит е известен сукубус, който има много дълга собствена история, водеща началото си от могъщ асирийски демон, известен под това име в много древни времена. Вечно неудовлетворена сексуално, тя нощем ловувала за мъже, за да може в диви оргии да ги съблазнява и заставя доброволно да продават своята грешна Душа заради една нощ астрална похот и невъобразим разврат.

В еврейската митология името й се превърнало в "Кралицата на сукубусите". Тя постоянно търсела на Земята мъже, които спят сами и ги съблазнявала не само на сън, но и наяве, довеждайки ги до пълно физическо изтощение. Голяма опасност представлявала тя даже и за малките деца. Когато пророк Исая говорел за “нощната вещица”, която живеела на диво място с дивите зверове и хиени, той имал предвид именно хищната красавица Лилит.

Но Лилит не е единствената представителка на жените-демони, които ловували за хора през нощта и нападали дори деца. Равна на нея по кръвожадност и безпощадност е вампирът Ламия.
Вампирът Ламия

С времето с това име започнали да наричат магьосниците, които крадели деца, както и жените-демони, които превърнали се в красавици, съблазнявали със своя плам неженени мъже. И едва след като те изцялои зливали върху нея цялата си младежка страст, Ламия източвала от шията им кръв и ги лишавала от Живот.

Главно средство за полова връзка в тантризма е женският елементал, известен под названието Дакине, а в Тибет наричан Кхадома или "вървяща в ефира жена", или “жената, която пътешества във вакуума”.

Сукубус


Това са астрални същности, създадени за избавяне на човешките Души от излишъка на низши енергии; съвършено равнодушни, макар и много враждебни към самия човек, те също са готови да учат психически надарени личности от кръга на не-хората или унгите на съкровените тайни на “смъртната сексуалност”, вяло отражение на които се явява общоизвестната на Изток “Кама-сутра”.

Сред тибетците Дакине символизират ненаситното женско влагалище и обикновено биват изобразявани като безобразни, намръщени и лошо миришещи, с налети с кръв очи и сополиви ноздри. Те се хранят с еманациите от човешките вътрешности и кръв. Те обилно населяват най-ниското ниво на Астрала, което е свързано с душевноболните и ако пожелаят могат да се появят пред смъртните като съблазнителни красавици.

В един средновековен трактат пък се описва как пророк Илия, преди да се възнесе към небето, се задържал край жена-дявол, която безобразно го обвинила, че е баща на нейните деца. На искреното твърдение на пророка, че той е преживял безгрешен живот, тя рязко възразила, че по време на сън е изпускал семе, което попаднало при нея и от което тя родила в Астрала деца.

Тези демони успешно разрушавали медитациите и на християнските светци. Астралните елементали, под формата на призраци мъже-красавци, наводнявали всички женски манастири и предизвиквали истерия сред техните обитателки. Целта им била да развращават смъртните като ги обучават на порочни и извратени начини за сексуален акт, за да могат - посредством отделяната по време на такива оргии сперма, да раждат и възпитават духовно паднало потомство, което да бъде изцяло подвластно на Сатаната.

Нека не забравяме, че инкубусите и сукубусите са много хитри, свирепи и коварни! Подстрекавайки жертвите си към извършване на ужасни злодеяния, те се хранят с тяхната жизнена енергия и сила, като тържествуват диво, доволни от факта, че са хванали в капана си жертва, която им се подчинява безропотно и която впоследствие те умъртвяват!

Човек може да се предпази от тях най-вече като не се поддава на изброените пороци. Ако инкубусът или сукубусът е прекалено настойчив, се приготвя един специален еликсир, с който се извършва обреден ритуал, за да се изгони натрапникът от жертвата.