В новогодишната нощ по света.

**L'enfant terrible** Вто Дек 31, 2013 5:36 pm

Навсякъде по света началото на новата година е весел празник, всеки оставя зад гърба си несбъднатите мечти и... си създава нови. Всеки народ в продължение на векове е създавал, предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия.
Ето защо те са толкова разнообразни, но са обединени от вечната човешка надежда, че новата година непременно ще бъде по-щастлива от старата.

Англичаните по традиция не посрещат новите години с шумни празненства. Не е прието да се канят гости. Но съществува неписано правило, че срещу Нова година или на другия ден всеки може да навести който и да е дом, без покана. Гостът обаче трябва да донесе бучка въглища, която да хвърли в домашното огнище и да пожелае огънят в този дом да гори дълги и предълго.

Шотландците са отишли по-далеч - те ходят на гости дори на хора, които не познават. Обичай е да излизат облечени като коминочистачи.

Немци и австрийци са приели за свой символ на благополучие и щастие също коминочистача, но и... прасето. В навечерието на Нова година Монетният двор на Виена пуска в обръщение монети с изображение на дете, покачило се върху прасенце.

Французите имат разнообразни новогодишни обичаи. Един от тях е първата жена, която налее в празничната нощ вода от извора, да остави там франзела хляб, втората да я вземе и да остави своя и така всички домакини в селото си разменят хляб.

Когато часът удари 12, испанците излизат на улицата и си разменят подаръци.

Във Финландия в новогодишната нощ девойките хвърлят през рамото си обувка. Ако тя падне с предната си част към вратата - предстои сватба.

В Словакия на трапезата непременно трябва да има шаран.

В новогодишната вечер за унгарците традиционно блюдо е чесън с мед.

Португалците имат интересен лозарски обичай. Над новогодишната маса виси добре запазен грозд. Докато часовникът отмерва дванадесетте удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като същевременно си намисля желание за всеки от дванадесетте месеца.

На холандската трапеза се поднасят топли понички със стафиди, които се приготвят само веднъж в годината.

В Япония посрещат Нова година не в полунощ, а рано сутринта на 1 януари. Поздравяват се с чаша студена вода. След замиране на обичайните 108 камбанни звъна всеки бърза да се изкачи на високо, за да приветства слънцето.

В Иран Нова година е празник, на който посрещат и пролетта. Главата на семейството дарява домочадието с нови дрехи. На празничната трапеза непременно трябва да има чесън, оцет, сол от неузрели класове и чорба от салатени листа. Хората палят огньове по улиците, които прескачат за здраве. Точно в 12 часа всеки трябва да държи сребърна монета - знак, че няма да се раздели с близките си и родното си място.

В Етиопия Нова година е в средата на септември и съвпада с празника на плодородието. Запалват огромни огньове, около които устройват тържества, шествия, игри и танци.

При виетнамците е прието в новогодишната нощ да се подарява разцъфнала клонка на праскова. По традиция Нова година е денят, в който виетнамецът става с една година по-възрастен, а не денят, в който е роден.

В Сиера Леоне Нова година е в началото на май, когато започват дъждовете. Възрастни и деца играят по площадите под звуците на барабани и флейти.

Мексиканците имат своеобразен новогодишен ритуал. В стаята, където са гостите, окачват обемист глинен съд с разни лакомства. Съдът е изрисуван с чудовища и зверове. Подред на всеки гост завързват очите с кърпа и му дават пръчка. Този, който успее да счупи съда, ще бъде особено щастлив през настъпващата година.

Талисманът за новогодишно щастие при суданците е зелен, неузрял орех. Най-сърдечното, най-хубавото пожелание е да се намери такъв орех.

Гвинея в новогодишната нощ излизат на шествие, предвождано от слонове, които са символ на сила и богатство. Шествието се придружава с песни, танци, разнообразни игри.

При китайците е прието на новогодишната трапеза винаги да има нарциси.

Индийците официално празнуват Нова година на първи януари, но има и местни обичаи, според които тя се отбелязва и на други дати. Така например в Северна Индия - на 13 април. В Индия се е запазил древен обичай, според който на Нова година никой не бива да е зъл и раздразнителен или сърдит някому. В противен случай ще бъде такъв през цялата година.

Нова година и календарите

В Египет е създаден най-древният календар - в Хелиополис в 4241 г. пр. н. е. Годината в него е разделена на 12 месеца и наброява 365 дни. В него новата година започва през юли - месеца на разливането на Нил. Този календар бил използван в Египет до въвеждането на Юлианския през 26 г. пр. н. е.

Китайците съставили свой календар през 2700 г. пр. н. е. Едва 3000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни. От 1949 г. в Китай се използва Григорианският календар, но и сега в някои области продължават да си служат с цикличния, според който новогодишните тържества, наричани Празник на пролетта, траят 3 дни и се честват през февруари.

Гръцката Нова година е наричана олимпийска. Месец юли на 776 г. пр. н. е. бил времето не само на първата олимпиада, но и началото на новата система на измерване на времето.
Годината започвала през юли, но в объркания гръцки календар това можело да се случи и през друг месец. Днес обаче новогодишните бутилки шампанско в Атина гърмят на 1 януари.

Римляните поставили свое начало на летоброенето още при основаването на Рим. През 46 г. пр. н. е. по нареждане на Юлий Цезар в този календар направили реформа - било прието, че годината се състои от 365 дни и 6 часа. Новата година трябвало да се чества на 1 януари, но самите тържества започвали от 17 декември и траели 2 седмици. През 1582 г. Юлианският календар бил заместен с Григорианския. (Тази реформа била извършена от папа Григорий XIII.) Според него Нова година се празнува на 1 януари.

Японският календар е древен. Според него всяка година преминава под знака на различен зодиакален символ: тигър, кон, заек, плъх, куче и т, н., общо 12 символа. Новогодишният празник в Япония трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва с 108 камбанни удара.

В индийския календар били определени около 20 различни изходни дати, между които и датата на смъртта на Буда. През 1952 г. специална комисия създала нов календар. Продължителността му съответства на тропическата година и обикновено наброява 365 дни, а през високосните години - 366 дни. Новата година започва на 22 март, а високосната - на 21 март.

Виетнамската Нова година, наричана празник Тет, се празнува според лунния календар. Всеки месец по този календар започва от вечерта, когато отново се покаже лунният сърп. Годината наброява 354 дни, а началото на лунната година в продължение на 33 години преминава поредно през всички годишни времена.

Арабският календар е напълно непонятен за нас. Той започва от 16 юли („преселването" на Мохамед). Затова Нова година трябва да се празнува непременно през юли, но невинаги този празник съвпада с началото на календарната година. Арабският календар е свързан с лунната година, която е с 11 дни по-къса от слънчевата. Затова Нова година започва най-различно.

Григорианският календар, действащ днес в повечето страни, също не е съвършен. Към ООН съществува специална комисия - от години вече, натоварена с неговото усъвършенстване. Един от изработените проекти е годината да бъде съставена от 13 месеца от по 28 дни и да има 2 дни без дата, предназначени за честването на международни празници.

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31