Цитати от книги.

- Не, не разбираш. - Той грабна ръката й и я притисна. - Никога, на никоя жена не съм давал диаманти досега. Мисля, че това е най-красивият камък, камъкът, който баща ми най-много обичаше. Пазех ги, както пазех и думите – исках да притежaвам нещо, което не е опорочено и което бих могъл да дам със свободни сърце, с любовта си. Когато настъпи моментът.
Сали Боумън – Карма /книга1/, стр. 419


Сексуалната ревност никога не е много достойно чувство. Тя е грозна и нейната баналност е неизбежна.
Сали Боумън - Карма /книга2/, стр. 43

"Желаех го достатъчно, за да наруша всичките си правила..."

"Гидиън Крос се появи в живота ми като светкавица, раздрала мрака – ослепителен, първичен, убийствено секси и... обгърнат от тайнствен тъмен ореол. Може би трябваше да се изплаша от свирепата жажда, с която ме искаше, но аз изпитвах същото страстно безумие. Желаех го достатъчно, за да наруша всичките си правила. А това означаваше да платя цената и да се разкрия. Да го допусна в най-тъмните кътчета от своето минало... Но дали той щеше да е също толкова открит пред мен?"

Силвия Дей - "Открита пред теб"

От раждането до смъртта животът ни е включен на автопилот и трябва нечовешка смелост, за да промениш курса.
На 20 години си въобразявах, че зная всичко за живота. На 30 разбрах, че не зная нищо. Прекарал бжях десет години в учене на всичко онова, което впоследствие трябва да отучвам.
Фредерик Бегбеде – Любовта трае три години, стр. 40 /глава 11/


Дълго време едничката ми цел в живота бе да се саморазрушавам. И ето, че веднтж ми се прииска щастие. Ужасно е, срам ме е, простете ми, но един ден изпаднах във вулгарното изкушение да бъда щастлив. По-късно разбрах, че това е единственият  начин да се саморазрушиш.
Фредерик Бегбеде – Любовта трае три години, стр. 57 /глава 15/


Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеп, че пред теб има стена, и въпреки всичко даваш газ. Тичаш право към своята гибел с усмивка на уста. С любопитство очакваш кога точно ще гръмне всичко. Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път желае отново.
Фредерик Бегбеде – Любовта трае три години, стр. 62 /глава 16/


Според мен целият проблем с любовта е тъкмо това: за да бъдеш щастлив се нуждаеш пт сигурност, а за да си влюбен, се нуждаеш от несигурност.
Фредерик Бегбеде – Любовта трае три години, стр. 73 /глава 19/


Ето ви един съвсем прост тест, за да разберете дали сте влюбен: ако след четири-пет часа, прекарани без вашата любовница, тя започне да ви липсва, това означава, че не сте влюбен – ако бяхте, десет минути раздяла биха били достатъчни, за да направят живота ви непоносим.
Фредерик Бегбеде – Любовта трае три години, стр. 90 /глава 24/


- Често се налага да бъде тъй, Сам, когато над щастието натегне заплаха – някой трябва да се откаже от него, да го загуби, за да го запазят останалите.
Дж. Р. Р. Толкин – Властелинът на пръстените, стр. 979 /глава 9/


Да си го наричат лудост! Ше го нарекат така онези, които не знаят каква лудост, каква безнадеждна лудост е да се бориш срещу любовта!
И престъпение! Защото бива ли човек да изтръгва от себе си най-хубавото, най-благородното, най-красивото чувство? Кой знае, може би единственото чувство, което оправдава съществуването, което  е цветът на душата?... Да го потъпче, да го унищожи, да се отрече от него?... В името на какво?... За да се хареса на хората ли?... Що за глупост! Заради другите да се отречеш от себе си, да се отречеш от най-същественото в себе си, от собствения си стремеж към щастие!
Тадеуш Доленга-Мостович – Знахар, стр. 114 /глава 10/


Самолюбие, дързост, алкохол и безмозъчна похот – сигурна комбинация за слава или катастрофа.
Нелсън Демил – Черният манастир, стр. 396 /глава 46/


Навсякъде пише, че бог обичал човека, но никъде не пише, че го уважава. А уваженението е по-висша форма на отношения от обичта, защото обичаш само отделни неща, отделни фрагменти, но да уважаваш трябва всичкото.
Агоп Мелконян – Сянка в ада


- Слушай, Роми, ти наистина ли можеш да мислиш?
- Какво значи „да мислиш“? - попитах на свой ред.
- Не знам – призна той, но след малко добави: - Струва ми се, че да мислиш, означава да се измъчваш.
Акоп Мелконян – Движение и болка


А космическото нищо отговаря на въпроса му с въпрос: може ли жив човек да е невинен?
Акоп Мелконян – Убийство в Ню Бабилон


Бях безопасно близък с нея. Въображението ми се задоволяваше с това, което тя ми даваше. Не бих понесъл обаче пред мене тя да окаже същите любезности другиму. Обичах я като брат, но я ревнувах като любовник.
Жан-Жак Русо – Изповеди, стр. 49 /глава 1/


Аз не я обичах нито по задължение, нито от корист, нито от приличие, обичах я, защото бях роден да я обичам.
Жан-Жак Русо – Изповеди, стр. 180 /глава 4/


В царството на слепите, еднооките са царе.
Жан-Жак Русо – Изповеди, стр. 218 /глава 5/


Обичах я възможно най-страстно. Но я обичах повече заради нея самата, а не заради себе си или най-малкото търсех щастие, а не наслада край нея. Тя беше за мене повече от сестра, повече от майка, повече от приятелка, повече от любима и именно за това не беше само любима. С една дума, аз я обичах много силно, за да я желая.
Жан-Жак Русо – Изповеди, стр. 227 /глава 5/


Така задържаха операта ми, като ме лишиха от хонорара, срещу който им я бях дал. Ако слабият извърши това спрямо силния, ще бъде кражба. Когато силният го извърши спрямо слабия, то е присвояване на чуждо имущество.
Жан-Жак Русо – Изповеди, стр. 421 /глава 8/


Притежавайки я, чувствувах, че тя пак ми липсва и само мисълта, че не съм всичко за нея, ми въздействуваше така, че и тя не беше нищо за мене.
Жан-Жак Русо – Изповеди, стр. 462 /глава 9/


Повече от когато и да било чувствувах и опитът ми постоянно го доказваше – че всяко сдружаване на неравни начало е винаги в ущърб на по-слабия.
Жан-Жак Русо – Изповеди, стр. 555 /глава 10/


Проклятията на измамниците са слава за честния човек.
Жан-Жак Русо – Изповеди, стр. 574 /глава 10/


Аз никак не ви обичам, господине. Вие ми нанесохте ударите, които можеха да бъдат най-болезнени за мене, ваш ученик и възторжен почитател. Вие погубихте Женева в замяна на убежището, което получихте. Вие отчуждихте от мене моите съграждани в замяна на възхищението, което ви спечелих сред тях. Вие правите непоносимо за мене пребиваването в родината ми. Вие ще ме принудите да умра на чужда земя, лишен от всички утешения на умиращите, и да бъда захвърлен позорно на улицата, докато самият вие ще бъдете обграден в моя роден край от всички почести, които може да дочака един човек. Аз ви ненавиждам, с една дума, понеже вие пожелахте това. Но ви ненавиждам като човек, който е по-достоен да ви обича, ако бяхте пожелали. От всички чувства към вас, с които бе пропито сърцето ми, е останало само възхищението, което не може да се откаже на вашия красив талант, и любовта към вашите съчинения. Ако не мога да уважавам у вас нищо друго освен дарованието ви, грешката не е моя. Никога няма да изменя на уважението, което му е дължимо, нито на отношението, което това уважение налага. Сбогом, господине.
Жан-Жак Русо – Изповеди, стр. 584-585 /глава 10/


Сами ще прецените дали можех, ако не бях последният безчестник, да удържа споразумения, които враговете ми винаги са се погрижвали да направят отвратителни, отнемайки ми всяка друга възможност за препитание, за да ме принудят да приема безчестието. Как биха могли да се съмняват какво решение ще взема при такъв избор. Те винаги са съдили за сърцето ми по собствените си сърца.
Жан-Жак Русо – Изповеди, стр. 687 /глава 12/


Това беше вярно. Една мръсна работа. Работа, която обикновено се върши само веднъж в живота. Беше се спуснал до дълбините на душата си. Беше разровил всичко, беше го разчовъркал до кръв. Сега беше свършено. Вече не кървеше. Но не можеха да искат от него да остане същия човек.
Жорж Сименон – Затворът, стр. 185 /глава 7/


Когато безпорядъкът е ежедневие, хората не го забелязват и не страдат от това.
Жорж Сименон – Истината за Беба Донж, стр. 89 /глава 7/

-оОо-

- По дяволите! – каза си съвсем тихо Бюси. – Не бях помислил за това. Да живеят страхливците, те мислят логично!
Александър Дюма – Графиня дьо Монсоро, книга 2, стр. 320 /глава 33/

Страдащите хора обичат самотата повече и от щастливите любовници.
Александър Дюма – Графиня дьо Монсоро, книга 3, стр. 13 /глава 1/

- Ако е изпратил при вас посланик, значи мисли, че може да направи така. Ако той, който е въплащение на предпазливостта, мисли, че може да направи така, то е защото се чувства силен. Ако се чувства силен, трябва да се пазим от него. Да уважаваме могъщите. Да ги лъжем, но да не си играем с тях.
Александър Дюма – Графиня дьо Монсоро, книга 3, стр. 120 /глава 15/

- Няма да стана крал на Франция този път – каза херцогът, разкъсвайки на парчета договора. – Но пък и този път няма да бъда обезглавен за държавна измяна.
Александър Дюма – Графиня дьо Монсоро, книга 3, стр. 264 /глава 32/


Дни наред въобще не успях да се отърся от въздействието на този случай. Беше първият опит надеждата да си намеря почтена работа рухна. Мислех, че светът е изпълнен с крадци, лъжци и жестоки хора. Нима при целия ми вътрешен отпор, при неимоверния ми стоицизъм вървях към провал?
Решат Нури – Клеймото, стр. 137 /глава 33/


Това решение, водено явно от най-голямо доброжелателство, има за резултат обаче зараждането на още по-големи конфликти. Властта на може да се споделя.
Хосе де Артече – Елкано, стр. 44