Победителят в категорията е Reina de Los Camaleones!

Победителят в категорията е Reina de Los Camaleones със своя разказ "Обвинявам те".

Защо? Толкова ли е лесно? Не..жалко е. Не играх по твоите правила, а ти ме изигра по моите. Тичам по стълбите надолу, но те не свършват. Спъвам се, отварят се рани, от тях потича кръв, но разводнените очи не могат да видят. Може и те да са виновни. В по-голяма мъгла от тази пред очите на слепец, омая сетивата ми. Сините очи, силните ръце, нежни думи, сложени в коварни устни. Оръжия, способни да погубят жена. А, аз момиче, бях способна да бъда победена само от едно. Зъл ли си? Използва ги всичките. Срещу мен. Не ти ли хрумна, че в сърцето ми няма толкова кръв, колкото части от теб? Мислил ли си, че аз ще ти забия нож, както другите? Повярвах, че познавам вече живота, че съм стигнала до теб. Спрях да строя мостове между мен и загубената ти душа. Бях чела, че стоманата е здрава, но отново наивна, бях излъгана. Никога не видях, че построеното пропада в пропастта, щом го подмина. Подъл. Това е думата, която те описва добре. Познавал си ме добре години наред. Винаги си знаел, че те обичам. Не можа ли да ми кажеш, да ме накараш да го осъзная по-рано. Объркваше ума ми сякаш ме въртеше на шиш. Помогнах ти, когато тялото ти те предаваше. Гърчеше се в ръцете ми, а аз се молех по-скоро болката ти да отмине. Криех сълзите си, когато трепереше заради високата температура. Затварях очи, когато ме обиждаше, полудяваше, чупеше всичко около теб, защото мозъкът и тялото ти отказваха да живеят без наркотици. Бях сама с теб, без ничия помощ. Нямах идея какво ме чака, какво трябва да правя, дали си струва. Но тръгнах, без да се колебая, защото беше за теб. Месец не спях, защото очаквах поредната криза. Като майка хващах главата ти и я слагах в скута си. Галех те и се заблуждавах, че ще се почувстваш по-добре. Но това сега няма значение, защото успяхме, ти успя. Винаги ще се гордея с теб, затова, че имаше силата да се изправиш срещу себе си. Да, ти си силен. А, може би аз не съм. Най-накрая можехме да живеем спокойно, а аз можех да заспя, без буцата в гърлото. Стената ми заслужаваше почивка, защото само тя виждаше сълзите ми в тъмното. Хартията е единственото място, където мога да изплача мъката си и да оплача себе си днес. Намерих сили да призная, че те обичам. Толкова силно, без да искам нещо в замяна, отдадено, объркващо. Единственото, което търсех, бе спокойното ти дишане нощем. Нима си играл двойна игра? Целувал си ме, любел си ме, а когато заспивах блажено, си го правил и с друга. Същото. Наричал си я по същия начин, парфюмът ти е попивал и в нейната кожа, създал си ѝ илюзията, че я обичаш. Но ти не си лъгал нея, нали? Не тя, а аз съм другата, допълнителната, развлечението. С глупава усмивка на лицето, рових из интернет. Проклета скука. Но в един момент ушите ми започнаха да бучат, да мигам без контрол. Снимката на годежния ѝ пръстен, щастливата ѝ усмивка. Нямаше смелост дори да ми се подиграеш в лицето. Да ми кажеш, че съм просто играчка, еднодневка. Полудявам. Гняв, мъка, срам, всичко това ме заля като студена кофа вода пред очите на всички. Времето сякаш при мен спря, а навън започна да върви стотици пъти по-бързо, защото в следващия момент те видях през прозореца-официален, с цялото ти семейство и хванал нея под ръка. Бъдещата ти съпруга. Отивате да празнувате бъдещето си заедно. Хората по улицата ви поздравяват, а ти гордо се хвалиш, че това е годеницата ти. Маската на силна жена се пропука веднага, заплаках. Сега виждах раните си, а ти бе хванал солницата и ги посипваше хладнокръвно. Не губех само мъжа, когото обичам, но и най-близкия си приятел. Ти ме предаде и се подигра с болката ми. Откога постъпваш жестоко? Откога ме гледаш безразлично? Сега какво да правя? Утре трябва да срещам другите и да се усмихвам сякаш съм все така щастлива. Не ми остана воля. Не мога. Сигурно мислиш, че въпреки всичко ще продължавам да бъда твоя сянка, да ти държа ръката, когато се вълнуваш на сватбата си. Как може дори да си го помислиш? И аз съм човек, младо момиче. Не ти ли тежи поне малко затова че спечели, с цената на това да прегазиш всичко пред теб. Премаза ме. Пречупи ме сякаш съм толкова слаба, чуплива, малка, безполезна. От този ден ти желая само да бъдеш щастлив и никога да не смееш да ме потърсиш. Ако ме видиш на улицата, ме подмини и продължи да мислиш за нещата, за които си мислил преди това. Забрави номера ми, спри да поглеждаш към моя прозорец от терасата ти. Изхвърли нещата ми, накарай ароматът ми да изчезне от стаята ти. И това, което наистина ти пожелавам, е да се превърнеш в човек, за да осъзнаеш колко долно си постъпвал. Не се безпокой никога няма да издам тайните ти, неща, които могат да ти причинят проблеми и главоболия. Дано животът ти да потръгне, след като успя да съсипеш моя.