Как предчувстваме, че ще умре близък човек?

Английската лекарка д-р Пени Сартори е обобщила дългогодишния си опит с умиращи пациенти в интензивно отделение на болница в книгата „Преживявания близо до смъртта“, която ще бъде издадена във Великобритания на 6 февруари, пише „Труд“. Вестник „Дейли мейл“ публикува откъс от интересното четиво. Преди четири години детската писателка Шели Паркър получава внезапно предчувствие, че годеникът ще умре. В това няма никаква логика. Много по-вероятно е да умре самата Шели, защото е тежко болна от рак.

Но през онази нощ в болницата нейното предчувствие е подсилено от странен сън, в който тя се среща с Бог. След като се събужда, тя има ярък спомен за всеки детайл от съня: как Бог казва, че е време Стивън да си тръгва и как отхвърля молбата да вземе нея самата вместо годеника. По обяд на следващия ден Стивън, който е пилот на хеликоптер, загива в катастрофа. „Чудя се, дали бих могла да предотвратя смъртта му, ако му се бях обадила“, разказва 41-годишната Шели, която днес живее в Ланкашър. „Не мисля обаче, че бих променила нещо“, добавя тя. В нея обаче няма и капка съмнение, че е надникнала в бъдещето.

Десет години преди случката тя има друго подобно изживяване. 3-годишно, напълно здраво момиченце е дете на нейни приятели, а Шели я е виждала само няколко пъти. Една нощ обаче сънува „много ярък сън“ с нея. „Вървях по една пътека, а пред мен крачеха момиченцето и леля . Не знам доколко акуратен е бил образът на лелята, защото никога не я бях срещала или пък виждала нейни снимки – знаех само, че е починала преди двайсетина години.

Лелята ми каза, че е дошла да вземе момиченцето на небето. Детето беше облечено в розова рокля и носеше розова кофичка с лопатка, а едната половина на лицето беше с блестящ грим. Беше много радостна и танцуваше непрекъснато. Събудих се сутринта с огромна тревога. Мислех си да позвъня на бащата на момиченцето, но се отказах – та това бе просто сън, какво можех да им обясня… Тревогата ми обаче не премина през целия ден.“

Вечерта Шели отива на вечеря при роднини. Спомня си, че в един момент поглежда часовника и вижда, че е 10 и 10. „В този миг внезапно тревогата и напрежението ме напуснаха и си помислих, че най-после започвам да се успокоявам.“ На другия ден Шели разбира, че момиченцето е починало малко след 10 предната вечер. Причината за смъртта му остава загадка.

Дали предчувствията на Шели са просто мрачни съвпадения? А може би са истински феномен, който си има обяснение? Да вземем друг случай – този с Джанис Райт, англичанка, която ми разказа как е била на гости при роднини във Вирджиния, САЩ. Посред нощ тя внезапно се събужда. В спалнята до себе си съзира гледачката си от детинството, която не е виждала от години, но редовно са си писали писма.

„В реалността тя бе някъде над 80-те – разказва Джанис, – но във видението ми тя нямаше възраст и бе обгърната от ярка светлина. Усмихна ми се, протегна ръка и телепатично ми каза, че всичко е наред. Бях шокирана и не можах повече да заспя. На сутринта споделих с домакините, че имам предчувствието, че гледачката ми е починала. Следобед се обади мой братовчед от Англия и каза, че това наистина се е случило.“

Как можем да си обясним такива точни предсказания? За жалост, науката все още няма теория за това и за многобройните случаи на т.нар. „преживявания близо до смъртта“ – в тях често се споменава за тунел, ярка светлина и срещи с мъртви роднини. Всички тези неща ме накараха да започна работа върху докторска дисертация по темата преди няколко години. Тогава бях медицинска сестра в интензивното отделение на една английска болница. Това ми даваше възможност да наблюдавам лично много странни и необясними явления, свързани с миговете непосредствено преди смъртта на пациенти. Според мен най-лесното е да отпишем тези явления като паранормални или свръхестествени. Но аз по-скоро съм склонна да приема възможността, че нашият мозък е отделен от нашето съзнание. Казано с други думи – мозъкът може да е вместилище на това, което много хора наричат „душа“, но той не е отговорен за нейното създаване. Като всяка теория това подлежи на научно изследване. Ако се докаже, бихме имали обяснение, например, защо можем да изпитваме душевни изживявания извън тялото. Също би хвърлило светлина и върху друго явление – „споделената смърт“.

То е сравнително рядко, но имам записани два случая, които ми разказаха хора, бдели край смъртния одър на роднини.

Първият се случва през 2004 г. в Северна Англия. Семейство се е събрало около болничното легло на умираща 70-годишна жена, която е в безсъзнание. Съпругът Питър и синът Хари я държат за двете ръце. Дъщеря Гейл е положила ръка върху челото.

Впоследствие интервюирах един по един Питър и Гейл. Синът заяви, че внезапно е видял ярка светлина в далечината. От светлината излязъл висок мъж с протегнати напред ръце. И тогава неговата жена в безсъзнание станала от леглото и се отправила към мъжа. „Той я изчака и я прегърна. В сцената се усещаше спокойствие и любов“, спомня си Питър.

Дъщеря му Гейл има по-ясен спомен от същото видение. „Внезапно видях мама как се отдалечава по пътека. Около главата имаше слънчева аура, а от дясната страна крачеха силуети на хора. Тогава забелязах един висок мъж, не знам кой е. Той я посрещна и я прегърна топло и от тях струеше любов. Точно в този миг дишането на мама внезапно се учести и рязко спря, а видението изчезна.“

При втория случай около 40-годишна жена на име Лаура държи ръката на майка си, която постепенно изпада в кома. Изведнъж Лаура вижда как майка рязко става от леглото и тръгва нанякъде. След няколко крачки обаче се обръща към нея. „Изглеждаше толкова спокойна и щастлива. Каза ми: „Ти се връщай, рано ти е още…“ В този миг майка изпада в дълбока кома и умира три дни по-късно, без да дойде в съзнание.

От моя многогодишен опит с умиращи пациенти знам, че повечето от тях провеждат оживени разговори с невидими за мен хора – най-често техни починали близки или роднини. Някои от тези умиращи са имали възможност да дадат описание на виденията си от последните дни на живота. Медсестра от хоспис в Уелс ми разказа за 65-годишен мъж на име Ернест, който непрестанно виждал вече споминали се близки хора край леглото си. Лекарите решават, че това са халюцинации от болкоуспокояващите, които приема, и намаляват драстично дозата – ефектът бил нулев – Ернест продължавал да вижда тези хора. Бил дълбоко убеден, че тяхната поява предхожда смъртта му.

Нещо подобно се случи с моя дядо по бащина линия малко преди смъртта му преди 18 години. Той сочеше входната врата на къщата ни и казваше: „Я виж кой е дошъл да ме прибере“. Каза ни, че вижда починалия си баща, а баба ми излизаше от стаята, за да не се разстройва. Тя бе убедена, че виденията са знак, че дядо скоро ще ни напусне. Така и стана. Подобни „срещи“ с мъртви роднини преди смъртта в Англия са документирани още от времената на кралица Виктория. В по-ново време през 70-те в САЩ и Индия се провежда мащабно проучване по темата. Оказало се, че пациентите умират от втория до петия ден, след като започнат да ги „навестяват“ мъртви роднини.

Разговорите с привидения не са единствените странни и необясними засега неща, които се случват край смъртния одър. Има многобройни свидетелства за следните явления: рязка промяна на температурата в помещението, сияние около тялото на умиращия, повреда в електрическата инсталация, изгаряне на няколко електрически крушки в дома едновременно, спиране на часовници. Има и разкази за спонтанно строшаване на стъклени предмети в мига на смъртта без човешка намеса.

През моя 17-годишен опит на сестра в спешно отделение имам наблюдения как пациенти контролират по неведоми начини кога точно да умрат. За първи път го забелязах в една неделна сутрин, докато се грижех за старица на име Джийн Хънт. Имаше сърдечна недостатъчност и съпругът я посещаваше всеки ден от седмица насам. Той не бе свикнал да е далеч от Джийн, която страдаше от сърце хронично в последните десет години и затова бе много загрижен. Тази сутрин обаче състоянието бе стабилно и той се съгласи да не е край нея, а да излезе на разходка с тяхна роднина.

Час след като той напусна болницата, кръвното на Джийн рязко спадна и минути по-късно тя почина. В отделението започнахме да се виним защо сме накарали съпруга да отиде на разходка. И тогава ми хрумна, че Джийн нарочно е избрала да умре, докато него го няма. От този момент нататък съм виждала десетки пациенти, които сякаш „нарочно“ умират, когато няма роднини около тях, за да не ги стресират.

Ясно си спомням 80-годишният дядо Сам. Семейството му бдяха край него неотлъчно от около седмица. Един ден им предложих да си починат и да отидат до болничната лавка. Беше 2 следобед, а те бяха там от 8 сутринта. Няколко минути след като излязоха, Сам колабира. Изтичах да ги настигна, но когато се върнахме заедно в стаята, той беше мъртъв. Понякога си мисля, че любовта на близките е единственото нещо, което крепи умиращия. Когато те не са край него, му е много по-лесно да ги напусне. Естествено, не съм единствената, която е забелязала това. Д-р Джон Лерма, консултант към хоспис, е направил проучване, че между 70 и 80% от пациентите изчакват близките им да напуснат стаята, за да умрат.

Други пък изчакват да се случи някое важно семейно събитие, преди да напуснат този свят – сватба, рожден ден или пристигане на близък, когото не са виждали отдавна.

В един знаменателен случай мой възрастен пациент, когото очаквахме да умре всеки момент, „удържа“ доста дни – до момента, в който негова застрахователна полица не влезе в сила, което гарантираше финансовата обезпеченост на съпругата му. Била съм свидетел дори как хора в безсъзнание по неведом начин избират точно кога до умрат.

Нови изследвания в Англия и Германия се фокусират върху доклади как хора в напреднала степен на деменция и Алцхаймер стават напълно адекватни часове преди смъртта си.

Ето вълнуващия разказ на моята добра приятелка Лион Уайт от Съсекс: „Майка ми Пеги с напреднал Алцхаймер не бе способна изобщо да комуникира – бръщолевеше неразбираеми неща. Състоянието се влоши и я приеха в болница. Един ден, влизайки в болничната стая, Лион я чува да разговаря със своя баща, който бе уважаван полицай в Кент, убит по време на служба. Разговорът е напълно кохерентен, тя му разказва как нейният съпруг – също покойник – я е обичал дълбоко и бил прекрасен баща.“

Лион била потресена – отдавна тя не била чувала майка си да произнесе дори една разбираема дума, да не говорим за изречение, а сега разговорът се леел без никакви затруднения. В момента, в който прекъснали видението , тя изпаднала в предишното си състояние, а малко след това починала.

Защо такива невероятни неща се случват точно в края на живота? Естествено, някои от хората, които са ги изпитали, си ги обясняват с религия и възможността за живот след смъртта. Други пък избират да си останат агностици. Аз смятам, че независимо от нашите вярвания, умът ни трябва да е винаги отворен. И когато ни навести смъртта, а това е неизбежно – тя да е по-малко страшна, отколкото сме си представяли.