Защо обичаме да гледаме филми на ужасите?

От филмите на ужасите се отслабва, твърдят учените. Страшните филми са предпочитани повече от мъжете. Въпрос на гледна точка. Като се замислим, колкото и да се усмихваме и да си пожелаваме здраве и щастие, в живота ни се случват болести и нещастия, сблъскваме се с много сериозни проблеми. Така че в известна степен някои хора с ръка на сърцето си ще признаят, че живеят като във филм на ужасите. Ето кои са причините съзнателно, по своя воля да се потим и треперим пред екрана.

Сърцето ни тупти до пръсване, закриваме с длани очите, но поглеждаме между пръстите, превъртаме страшната сцена, ако филмът е на запис, но нещо ни гложди и продължаваме да го гледаме до края. Знаем, че кръвта е само червена боя, а ужасните рани по лицето и тялото са дело на виртуозни гримьори и все пак тръпнем от ужас. „Глупачка! Не влизай там! Бягай бързо от двора, скрий се! Вземи го този нож, ще ти потрябва! Звънни веднага на полицията!“ Изпотихте ли се вече?

1. Разликата между комедиите, романтичните ленти и филмите на ужасите – в първите два знаем какво ще стане, как ще се развие сюжетът, а третите са непредсказуеми и по-интересни.

2. Рекламата на филма ни е спечелила. Трейлърът е любопитен. Струва си да му хвърлим едно око. Ако е много страшен, винаги можем да го спрем или да превключим канала.

3. Във филма участва любимият ни актьор или актриса и следим с интерес всичките им роли.

4. Обичаме мистиката, фантазията. Често филмите на ужасите са със заплетен сюжет, с фантастични елементи и психологически лабиринти.

5. Обичаме напрежението, тревожното очакване, сложните перипетии, през които героите минават. Филмът ни въздейства като електрошок, като поредица от емоционални шамари, от които безспорно имаме нужда, за да се освежим от сивото, скучно, монотонно ежедневие.

6. Вдига ни се адреналинът, без да рискуваме здравето и живота си – както действат скоковете с бънджи или карането на кола с 200 км в час по магистралата.

7. Възпитателни са. В края на филма винаги има нещо положително, има светлина в тунела. Така човек се успокоява, че в живота винаги има и по-лошо и всъщност неговият живот не е толкова лош, колкото си мисли.

Доколко филмите на ужасите са вредни за хората с психични разстройства? Психотерапевтът д-р А. Курпатов коментира: „Филмът не може да превърне нормалния човек в маниак или престъпник. Ако шизофреник или човек с друго психическо разстройство не гледа такъв филм, винаги ще се намери нещо друго в обкръжаващата го среда, което може да го тласне към асоциална постъпка“