Историята на дядо Коледа.

Първообраза на добрия старец можем да търсим още в древните богове - северният Один, летящ из зимното небе, който можел да лекува болести и да предсказва бъдещето; древногръцкият Посейдон– богът на моретата и земетресенията, който с тризъбеца си управлявал вълните; римският Нептун, който също владеел моретата.

В славянската традиция този аналог е намерен в образа на Даждбог - богът на слънцето.


Дядо Коледа невинаги е бил такъв, какъвто го познаваме днес. В древността човекът, който раздава подаръци, се наричал Свети Николай. Той е роден в земите, където днес се намира Турция, през 300-а г. Израснал в богато семейство, но от много малък останал сирак, тъй като родителите му починали. Николай заживял в манастир и когато бил едва 17-годишен, станал най-младият свещеник.

Невероятно много истории описват неговата щедрост. Той раздал фамилното богатство под формата на подаръци и пари към всички нуждаещи се, като най-щедър бил към децата. Според легендите Свети Николай пускал торби с подаръци през комините или пък ги хвърлял през прозорците, но правел това тайно от всички, през нощта. Начинът, по който раздавал подаръците, и до днес е останал непроменен.

По-късно Николай бил ръкоположен за епископ, а шапката му, дългата дреха, бялата брада и червеното наметало се превърнали в негова запазена марка. След смъртта му той бил провъзгласен за светец. Образът на свети Николай се свързва с щедростта и добротата и той се смята за най-близкия първообраз на съвременния Дядо Коледа.


В началото на XVII век холандски преселници в Северна Америка основават колония - Ню Амстердам, станала през 1664 година Нови Йорк (днес Ню Йорк). За няколко десетилетия холандският обичай да се празнува свети Николай се разпространява в Съединените щати. За американците Синтерклаас става набързо Санта Клаус.

Приветливият раздавач на подаръци, представен като белобрад старец с дълга мантия и качулка, и дори понякога с епископски одежди, все пак си останал нравоучителен персонаж. Той възнаграждавал децата, които заслужавали, и наказвал неблагодарните и мързеливите.

След няколко десетилетия християнското общество намира за по-уместно да приближи този "празник на децата" към празника на детето Иисус. По този начин в християнските семейства свети Николай започва да прави обиколката си през нощта на 24 декември.

През 1809 година писателят Уошингтон Ървинг споменава за първи път за въздушните пътешествия на свети Николай при традиционното раздаване на подаръците.


Първата история, написана за дядо Коледа и неговите осем елена, е поемата “Посещение на Св. Никола" (A visit from St Nicholas) от Клемънт Муур, публикувана на 23-ти декември, 1823 година, в нюйоркски вестник "Sentinel". В тази коледна приказка се разказва как един закръглен, дребничък като елф Дядо Коледа, идва на шейна от Севера, дърпана от малко еленче. Той се обрисува като дундест, жизнерадостен, засмян старец, сменя митрата на свети Николай с шапка, владишкия му жезъл - със захарна пръчка, а магарето - с осем бързи елена. На лунна светлина в дните преди Коледа, той ходи от покрив на покрив, тихичко се спуска по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите по камината чорапи.

Клемент Мур познавал добре холандския, немския и скандинавския фолклор, а поемата му за Saint Nicholas всъщност се базира на холандската традиция за Sinter Klaas, която се спазвала на 24 и 25 декември. Неговото описание на Дядо Коледа е взето назаем от езическите тевтонски и норвежки легенди за палавия, но добродушен герой, който е в центъра на зимните празници по тези земи.

Въпреки че Мур написва разказа си за забавление на своите деца, той бил публикуван след година в местен вестник, без да се посочва, кой е авторът, и оттогава многократно започва да излиза със заглавие “Нощта, преди Коледа". Тази приказка, плод на чисто въображение, но все пак свързана със старата холандска традиция за Sinter Klaas , става една от най-популярните и обичани традиции на американската култура и в целия свят.


Митът за Дядо Коледа не стига дотук. През 1939 кратка история, написана от Робърт Мейс, разказва за гальовния Рудолф - еленче с червен нос. Десет години по-късно този разказ е превърнат в песен от Джони Маркс. Днес тя е една от най-обичаните коледни песни.

Има още няколко варианта на легендата за Дядо Коледа. На 1 януари, 1881 година, роденият в Германия, но живеещ в Ню Йорк карикатурист Наст, публикува в един местен вестник ("Harpers Weekly") смешни рисунки на добродушното старче, но вече с нормален ръст, с бяла брада, закръглено тяло и одежди от червен сатен, с бял хермелин, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан.

Наст нарисувал също и дома на дядо Коледа с малка работилница за играчки, които се намирали на Северния полюс. Дядо Коледа имал голяма книга, в която записвал, кои деца са били послушни през годината и кои – не! В продължение на близо 30 години Наст изобразява в стотици рисунки всички аспекти на легендата за Санта Клаус, известен сред франкофоните като Пер Ноел или Дядо Коледа.

През 1885 година Наст официално заселва Дядо Коледа на Северния полюс чрез една рисунка, на която са изобразени две деца, разглеждащи върху карта на света маршрута на пътуването му от Северния полюс до Съединените щати.


Образът на Дядо Коледа печели световна популярност благодарение на реклама на "Кока-Кола". Художествения талант на Хедън Съндблом дава на Дядо Коледа човешко лице (придавайки му по този начин още повече убедителност и достъпност), издут корем, симпатично излъчване, весел вид и доброта. През 1931 г. художникът на компанията прави реклама, в която старецът в червени одежди пие популярната напитка. От този момент Дядо Коледа се превръща в любимец както на децата, така и на родителите в целия свят. В продължение на близо 35 години "Кока Кола" разпространява този портрет в пресата и по-късно в телевизията по целия свят. Представата, която имат днес децата за Дядо Коледа, е силно повлияна от този образ.

Домът на Дядо Коледа в Лапландия става голяма туристическа атракция. В дните преди Рождество Христово къщата е посещавана ежедневно от над 5000 души, като голяма част от хората, които идват, са от Япония и Европа. Домът на добрия старец е разположен на няколко километра извън столицата Рованиеми - в градчето Корвантунтури.

Популярността на Лапландия идва в началото на 50-те години на XX век, а дотогава зад Полярния кръг било снежна пустош. Тогава в Рованиеми пристига вдовицата на американския президент Франклин Делано Рузвелт - Елеонор. Малко преди да дойде съпругата на Рузвелт на 9 километра от Рованиеми, в Корванунтури, е построена къщата на добрия старец. Наблизо минава път и местните жители започват да продават сувенири на малкото туристи, навестяващи все още почти неизвестната област в далечната Финландия.

Дестинацията обаче бързо придобива популярност. Все по-често любопитни туристи от чужбина започват да посещават покоите на Дядо Коледа непосредствено преди Рождество Христово. Това продължава до 1985 г., когато домът на белобрадия старец е напълно реконструиран и официално открит за целогодишни посещения за децата и техните родители. През 1995 г. районът е провъзгласен за "официалната столица на Дядо Коледа".

В Рованиеми освен дома на Дядо Коледа, неговият офис и пощата, е издигнат през 1996 г. и увеселителният парк "Санта парк". Развлекателният център може да приеме до 50 000 души в седмиците преди Рождество. Паркът представлява огромна пещера, в която са поставени въртележка, както и многобройни сергии на джуджетата с различни сувенири и украшения.


Дядо Коледа е легендарна фигура, традиционен патрон на Коледа в много страни. Образът му се е изменял според вкуса и културата на всяка от тях, но в повечето случаи ние го свързваме с веселия, доброжелатетелен, пълничък човек в червен костюм, носещ чувал, пълен с подаръци.


В България името Коледа у нас е навлязло чрез римското "календе", с което римляните означавали първия ден на всеки месец и по-късно по силата на фонетични закони в българския език се превърнало в Коледа.


Децата пишат на Дядо Коледа от незапомнени времена. Към 90-те години на 19 век пощите са били препълнени с писма за Дядо Коледа всеки декември. Има големи различия в правилното изписване на името му, както и на адреса – Северния или Южния полюс. Освен това в пощите не са знаели какво да правят с писмата. Но децата продължават да вярват, че Дядо Коледа ще прочете техните писма и ще им донесе желаните и очаквани от тях подаръци.


В християнството традицията да се поднасят подаръци изглежда възниква от момента, в който мъдреците даряват новородения Иисус със злато, тамян и смирна. Според евангелието на Матей в Библията се казва, че когато те дошли и видели детето с неговата майка Мария, се поклонили с уважение, отворили дисагите си и му поднесли своите дарове.

При много народи подаръците се раздават от добри същества, които идват от други светове: тролове, джуджета, ангели и елфи.

В Норвегия те се раздават от домашни елфи, които живеят на таваните или в конюшните. Наричат ги Юлнисен. В навечерието на Коледа те се появяват, за да разнесат подаръци из домовете.

Във Финландия прочутият новогодишен вълшебник се казва Йоулупукки. Името не е избрано случайно. "Йоулу" означава Рождество, а "пукки" - козел. Финландският Йоулупукки носи висока конусообразна шапка и червена одежда. Обкръжен е от джуджета с островърхи шапчици.

В Италия на 24 декември се празнува Денят на дървото. Коледните пазари затварят вратите си с невероятно шествие на 5-и януари вечерта, точно преди да си появи магьосницата Бефана. Старата и добра вещица всяка година влиза в дома през комина и оставя подаръци за децата. Тези, които са слушали и са се държали добре, получават сладкиши, орехи, мед и сушени плодове. А лошите намират въгленче от захар, морков, чесън. Бефана е спътница на Бабо Натале - италианският Дядо Коледа. Вижте я на рисунката :)

В Германия децата посрещат Кристкиндл – ангел на мъничък елен, който им носи сладки и играчки.

В Швеция новогодишните герои са двама: добрият старец с голям нос – Юлтомтен, и джуджето Юлнисен. Те оставят новогодишните подаръци на перваза на прозореца. Ето го Юлнисен.

В Гърция подаръците се раздават на Нова година. Айос Василис е любимият светия на гръцките деца.


Рождество Христово е празник, посветен на християнската любов и братство, които са част от културата на много народи по света. Чества се раждането на Христа – спасителят на човечеството. Всички празнични символи имат определен произход и значение. Те са свързани с божествената сила и защита, на които Йосиф и Мария се радвали, и затова ние ги пренасяме в домовете си във вид на коледна украса.

Звездата на върха на елхата символизира звездата, изгряла над Витлеем, когато Иисус Христос се родил. Тя има значението на пътеводна зведа в нашия живот.

Извитата захарната пръчица е куката, гегата на пастирите, които първи огласили новината за раждането на Иисус Христос.

Лавър и тис – използват се като символи на триумфа и безсмъртието.

Коледният венец напомня короната от тръни, която била поставена на главата на Иисус по време на неговото разпятие на кръста.

Камбанките свързваме с църквата и християнската религия. Църковните камбани канят вярващите да дойдат и да се поклонят в църквата. В най-общ смисъл те служат за отправяне на съобщения. Те също така символизират хармонията в християнското общество, действат като посредник между Земята и Небето и представляват връзката между хората и Бога.

Запалената свещ е елемент от широко разпространена традиция при много народи и има различни тълкувания, но при коледните символи е свързана със светлината на небесата, със слънчевата топлина и светлина, с любовта, страстта и надеждата. Изкуственото осветление символизира светлината на света, която носи Иисус Христос и ни извежда от тъмнината. Светлината ни помага да видим пътя на живота. Свещта е духовността, вярата, копнежът, посветен на духовната страст и стремеж. Тя се свързва с мимолетността, преходността на човешкия живот и бързото изнизване на годините.


Дядо Коледа наистина може за една нощ да разнесе подаръци на всички деца по света.

Учени от университета на Северна Каролина, САЩ, доказаха, че епичното пътешествие на Дядо Коледа с цел за една нощ да разнесе подаръци на всички деца по света, е възможно, пише вестник "Сън", цитиран от БНР.

Лари Силвърбърг, специалист по механика и аерокосмическо инженерство твърди, че добрият старец успява да свърши работата си с помощта на електромагнитните вълни, компютърните науки, нанотехнологиите, генното инженерство и пространствено-времевия континуум.

"Пътешествието на Дядо Коледа е възможно и се основава на правдоподобната наука. Благодарение на откритието на Айнщайн, че времето и пространството се изкривяват, добрият старец разполага с месеци, за да достави подаръците си, докато на Земята всъщност са изминали само няколко минути.

Шейната му е оборудвана със SatNav за определяне на точните маршрути и освен това се тегли от генетично променени еленчета, които могат да летят и да пазят равновесие върху покривите. Тежестта на подаръците не създава проблеми на Дядо Коледа, защото той в действителност не ги носи със себе си, а ги изработва на място от сажди, като за това разчита на нанотехнологиите", обяснява Лари Силвърбърг.